Тениска Непокорен

Историята, която се крие зад тениска Непокорен:

По време на турското робство, българите са поставени под сериозни изпитания като репресии, данъци, културен и религиозен натиск. Все пак, техният дух е непримирим и несломим.

Оказва се, че сме доста непокорен народ, който не се отказва от бленуваната свобода и в продължение на 500 години организира над 50 въстания. Някои от тях са по-малки, други по-големи, някои биват потушени по особено жесток начин. Ние ще обърнем внимание на едно точно определено въстание – Тракийското, което е било едно от най-успешните и е можело да доведе до така желаното освобождение.

Обстановката между Османската империя и Русия се нажежава след отказа на османците да приемат политическото решение на великите сили и да признаят Гърция за автономна. Руснаците очаквали такъв развой и били готови за война. През 1828 г. руснаците нахлули през Силистра, но се оказало, че не са сами. Смели български дружини, чети и войводи се впуснали да помагат на източния ни съюзник.

С особен кураж и стратегическо мислене се отличава Георги Мамарчев, който с помощна на отряда си успява да неутрализира и овладее вражеската огнева мощ и да я използва срещу турците. Подвигът на Мамарчев далеч не бил единствен и маршът на руската армия бил съпроводен от смелите българи.

Затова и руското командване решило да създаде от тях самостоятелен отряд. Той непрестанно помагал на руснаците с териториалните си познания и умелата си стратегия. Пикът на въстанието бил в момента, когато руснаците завладяват Созопол с помощта на флота си. Българите начело със Стойко Маврудиев се сражавали редом до руснаците.

След това дружината се отправя на освободителен марш към съседните населени места. По-късно в хода на войната българските четници успяват да спечелят владението над Сливен. После падат Несебър и Айтос. Значим успех бележат четите на войводите Вълкан, Къргов и Попов, които разбиват конната армия на Халил Паша, като самия Халил губи живота си.

Всичко върви повече от добре, руснаците успяват да превземат Одрин през 1829 г., след което се губи остротата на войната, защото великите сили оказват натиск за прекратяване на боевете.  С това влиза в ход и подписването на Одринския мирен договор между Османската Империя и Русия.

За съжаление, той не споменава България и слага край на освободителния устрем. След сключването му българите не се отказват и опитват да продължат боевете, но биват възпряни от руснаците. С това окончателно приключва и тракийското въстание, което е можело да ускори процеса на освобождаване с 50 – тина години, но за съжаление великите сили са били на друго мнение.