Тениска България 681

Историята, която се крие зад тениска България 681:

Тази година ни е до болка позната и още от деца повтаряме колко дълга история има България. Това е вярно, но историята е дори и по-дълга. Нека разгледаме как точно се сформира първата Българска държава.

Някъде около далечната 610 г. Хан Органа застава начело на прабългарското племе утигури. Той обединява няколко племена и дава началото на така нареченето ,,Велико Българско царство”, което се разпростира на територията между реките Дон и Волга. Неговото управление е достойно и съпътствано с военни победи и политически съюз с Византия.

След него да управлява идва племенника му от рода Дуло, Кубрат. Той побеждава аварите в периода 632 – 636г. По времето на неговото управление се строят нови крепости, нови градове, обединяват се други племена. През 648г. побеждава 20 000 хилядната арабска войска, предвождана от Абд-ел_Рахмани. Славна победа, която, все пак отслабва страната.

Това води и до значителни набези от Хазарите. С времето войната се изостря и хазарите изтласкват хегемонията на Стара Велика България. Това се случва в периода между 668 – 671г. Кубрат умира през 665 г, като преди смъртта си съветва 5те си сина, Батбаян, Аспарух, Алцек, Кубер и Котраг да не се разделят, защото заедно са най-силни. Те не спазват заръката му и Батбаян поема управлението, докато останалите синове поемат по своя път. Той управлява до разпадането на Велика България, което се случва около 668 година.

От своя страна Аспарух, заедно с част от племената, обитаващи Велика България, поема на югозапад. По пътя си постепенно са били изтласкани от Хазарите, докато не достигат река Дунав – тогавашна територия на Византия. Племената се заселват там и поради своя малък брой, Аспарух е принуден да търси мир с Византия. Такъв е сключен и след позволение от страна на Византия, Аспарух преминава река Дунав и се заселва.

Първоначално получава охранителни функции, но в последствие злоупотребява с гостоприемството на империята и постепенно разширява териториите си. Това става в период, когато Византия е силно засегната от войната с Арабския халифат. Така, малко по-малко са били организирани набези и нападения от страна на българите, които се придвижвали все по на юг. През това време, Константинопол е бил обсаден от арабите.

През 678, Византия успява да ги отблъсне и се заема с прабългарския проблем. Изпраща войски на север. От своя страна прабългарите се оттеглят в укрепление издигнато на остров Певски. Византийците не успяват да го превземат и правят лъжливо отгегляне с цел да накарат българите да напуснат крепостта си. В това време българите се възползват и нападат византийската армия при Онгъла и нанасят сериозно поражение. С това поражение византийските войски се оттеглят и оставят на практика незащитена територията на юг, която включва Мизия.

Аспарух се укрепва отново в Малка Скития. Но далеч не е приключил с плановете си да разшири териториите си. Поетапно  напада близките византийски области на юг от Стара планина, използвайки умело политическата и военна ситуация. Развоят на събитията принуждава византийското правителство да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен договор.

С него Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до река Искър, но без град Одесос и околното крайбрежие. Това може да се смята и за основаването на Българската държава, макар и да няма точна дата и по-скоро да е процес, 681 е приета като годината, в която е основана България.