Тениска Опълченец

Историята, която се крие зад тениска Опълченец:

Тениската разказва за героичните опълченци. Едва ли някой не е чувал за тях и не се е възхищавал на подвизите им, особено за храбрата защита на Шипка, която се оказва решаваща за хода на войната. Кои са опълченците? Това са били смели патриоти, родолюбци от всеки край на страната, които се стичат, за да подпомогнат идващата руска армия в борбата за независимост.

От тях е имало деца от 14-15 годишна възраст до дядовци на по 60. Често са се записвали бащи, синове и братя. Повечето не са имали опит в боевете, а други са били част от чети и дружинки. Руският генерал, който вижда желанието на българите да се включат във войната, предлага да се създадат самостоятелни български бойни единици с командири, както от руски произход, така и от български.

За целта се създават тайни списъци с доброволци, които впоследствие се събират и обучават на военно дело. Обученията са ускорени, но много ефективни. Опълченците се учат да стрелят, да боравят с щика, да маршируват. Заради огромното си желание да се изправят срещу поробителя. За двумесечното си обучение те постигат впечатляващи резултати в стрелбата от 100 до 600 метра, действат уверено с щика и започват да приличат на една редовна боеспособна армия.

Поради тази причина първоначалните планове за участието на българското опълчение единствено за съдействие на Дунавската армия се изменят и тя взима дейно участие във всички основни битки. Опълченците са въоръжени с пушки Шаспо, които са немски, но не особено здрави и често дефектни, затова впоследствие биват заменени с руските Бердана и Кркна. Офицерите и подофицерите получават сабя и револвер „Смит и Весон“. Всеки опълченец има по 72 патрона, като има възможност да се осигурят още 28 – 40 от ротния обоз. Самарското знаме става символ на българското опълчение след като жителите на руския град Самара го ушиват и подаряват на нашите войни. То е било предназначено за участниците в Априлското въстание.

По време на боевете българското опълчение минава към Предния отряд, който е под командването на Генерал лейтенант Гурко. Заедно те преминават Дунав и влизат в България през Свищов. Минават през Търново и след това се отправят към Стара планина. Там са и първите по-сериозни боеве, които са в Казанлък и село Уфланли (днешен Ветрен). Участват в битката при Нова Загора и отбраната на Стара Загора.

През август 1877 г. се включва към Шипченския отряд. Там е и пикът на героизма на българските бойци, които въпреки жегите, глада, безводието, липсата на боеприпаси успяват да се справят и да надвият многобройната османска армия. Числеността на турците е в пъти повече, като 30 000 се изправят срещу едва 5 500 руснаци и българи. Още от първия ден на боевете са отблъснати над 10 атаки на турците, опълченците още тогава прибягват към камъните, защото голяма част от пушките се повреждат.

Генерал Радецки изпраща Брянския полк, като силите ни скромно нарастват. В хода на битките турците се отказват от фронталните атаки и взимат високи позиции около Орлово гнездо и започват артилерийски огън. Впоследствие османските орди заобикалят позициите на руско-българските войски и започват стремглаво да нападат. Смелите защитници успяват да отблъснат 14 атаки, като оръжията утихват поради липсата на патрони и снаряди. В сила влизат камъните и труповете.

Нашите герои се опитват да устоят на атаките докато изчакват така желаното подкрепление от генерал Радецки. И ето, че пристига подкрепление от 200 души, което повдига морала на войниците и вярата им към победата. По-късно пристига и армията на самия генерал Радецки, която поема и командването на прохода. Боевете не стихват още близо 4-ри месеца, но в крайна сметка Шипка е спасена, а с нея и целия ход на войната. А  тази героична епопея ще остане завинаги в нашите сърца и история.