Тениска Самолет Месершмит

Историята, която се крие зад тениска Самолет Месершмит:

Тениската е кръстена на немския изтребител, широко използван през втората световна война и основна бойна единица на българската авиация. С нея са извършени много героични бойни подвизи, които показват доблестта на българските пилоти, бранили българското небе и защитавали родината. Ще разкажем една от тези вдъхновяващи истории, като се спряхме на тази на Димитър Списаревски.

Роден през 1913 г. в Добрич и има бурно детство, с доста пакости и любов към спорта, най-вече футбола. Баща му е бил финансов инспектор в общината, хубава длъжност по онова време. За съжаление бил уволнен, заради непристойното му патриотично поведение – поръчва в кръчма да изпълнят тогавашния химн „Шуми Марица“. Тогава семейството се преместило в Лом и след това в София. Списаревски учи във Втора Софийска мъжка гимназия, в която се ражда мечтата му да стане пилот.

Талантите на Списаревски са били многобройни. Той бил добър плувец, гимнастик, футболист, тренирал дори бокс и борба, ученето също му се удавало. За няколко години е бил и футболист на Левски София. Имал доста бурен характер и проблемна дисциплина, често влизал в юмручни схватки. Това поведение не било особено поощрявано във военното училище, където по-късно отишъл да учи. Скоро бил изключен от там и изпратен да завърши обучението си в обикновена казарма. Все пак, има една история, която гласи, че по време на марша на 6 май, той се спира до цар Борис и му дава писмо, с което моли да бъде върнат във военното училище.

Молбата му явно е приета и той се връща там. Изкарва обучението и бива разпределен за пилот. През 1938 г. заминава на обучение в Германия, заедно с други пилоти. Там блесва с таланта си, като дори побеждава германския си инструктор в тренировъчна схватка. Макар често да е критикуван заради емоционалния си начин на пилотиране, който е бил рисков, динамичен и често водел до повреди на самолетите, той завършва обучението си успешно. Списаревски е бил добър другар, луда глава и е бил наричан от приятелите си Спайч.

Има история как в немско заведение, след като разпускат с колеги, се сбива и понабива 5-ма немски пилоти, което по чудо не довежда до наказание. Явно немците ценят храбростта му. След година обучения се завръща в България и бързо от подпоручик става поручик. Поради проблемната си дисциплина и споровете с главнокомандващите бива порицан и понижен в поручик отново.

Но историите със Спайч не спират дотук. Една от тях силно се откроява и това е как Списаревски демонстративно освобождава от полицаите арестувана еврейка и публично заявява, че е против нацисткото антиеврейско движение. Тази постъпка говори за смелостта и доблестта на Списаревски, която той проявява без значение за последиците.

На 20 декември 1943 г. година се стига до последната и най-героична история на Димитър Списаревски. Неговата молба да бъде изпратен в боевете бива одобрена и се озовава в бойните действия край София със своя Месершмит. Смело успява да свали един бомбардировач „Либерейтър“, след което поради незнайни причини, може би, липса на муниции или в желанието си да не позволи на врага да хвърли бомбите си над София, изпълнява маневра таран и се сблъсква във втори бомбардировач, който сваля, но с цената на живота си. Загива едва на 27 години.

Неговият образ е много интересен, защото в себе си той крие бунтаря, побойника, както и пламенния храбър родолюбец, готов да брани братята си с цената на живота. Дали ще изберете да одобрите поведението му или не, е ваш избор, но истината е, че Списаревски винаги е бил себе си. Изживял и загубил живота си по свой начин и заради този смел избор заслужава нашето уважение и признание.